ДОИЗБЕЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; доизбелèя, -èеш, мин. св. доизбеля̀х, прич. мин. св. деят. доизбеля̀л, -а, -о, мн. доизбелèли, св., непрех. Избелявам докрай, напълно, съвсем. От силното слънце дрехата доизбеля.
