ДОИЗГА̀РЯМ1, -яш, несв.; доизгоря̀, -ѝш, мин. св. доизгоря̀х, прич. мин. св. деят. доизгоря̀л, -а, -о, мн. доизгорèли, св., непрех. Горя, изгарям докрай, свършвам да горя; догарям1. Газовете в камерата още не са доизгорели. Δ Вчера се пекох цял ден на слънцето и доизгорях.
ДОИЗГА̀РЯМ2, -яш, несв.; доизгоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Горя, изгарям нещо докрай, изгарям и това, което е останало да се гори; догарям2. Вече доизгаряме и последните количества дърва. доизгарям се, доизгоря се страд.