ДОИЗГА̀СВАМ, -аш, несв.; доизга̀сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Гасна, изгасвам напълно, докрай.; догасвам. Една мъждееща лампа доизгасва. Л. Стоянов, Х, 70. Чувствуваше се още върху му силата и величието, чийто блясък не беше доизгаснал. Й. Йовков, ПК, 168.


Източник: Речник на българския език (онлайн)