ДОИЗГОВА̀РЯМ, -яш, несв.; доизгово̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изговарям нещо докрай, довършвам изговарянето на нещо. Свършил Толстой приказката, потънал сълзи, без да може да доизговори последните думи, които доизговорили децата, трогнати от хубавата умна приказка. В, 1911, кн. 2, 134. Последните думи на разказа стареца доизговаряше някак уморено. БСб, 1894, кн. 11, 872. Като чете, не доизговаря думите. Н. Геров, РБЯ I, 317. доизговарям се, доизговоря се страд.