ДОИЗГРЀБВАМ, -аш, несв.; доизгреба̀, -èш, мин. св. доизгрèбах, св., прех. Греба, изгребвам и това, което е останало да се гребе, изгребвам всичко докрай; догребвам. доизгребвам се, доизгреба се страд. Преди да се доизгребе водата, никой не бива да слиза в кладенеца.


Източник: Речник на българския език (онлайн)