ДОИЗГРЍЗВАМ, -аш, несв.; доизгриза̀, -èш, мин. св. доизгрѝзах, св., прех. 1. Гриза, изгризвам и това, което е останало да се гризе, изгризвам нещо докрай; догризвам. Вечерта старият седна в къта и дълго се дави в кашлицата, която доизгризваше прогнилите му от охтика дробове. Ст. Марков, ДБ, 87.
2. Гриза, изгризвам още, допълнително; догризвам. Кучето доизгриза кокала. доизгризвам се, доизгриза се страд.