ДОИЗДА̀ВАМ1, -аш, несв.; доизда̀м, доиздадèш, мин. св. доизда̀дох, прич. мин. св. деят. доизда̀л, прич. мин. страд. доизда̀ден, св., прех. Давам, издавам всичко докрай, издавам и това, което е останало да се дава, издава. Войниците имаха да доиздадат по някоя и друга вещ и веднага щяха да се уволнят. доиздавам се, доиздам се страд.
ДОИЗДА̀ВАМ2, -аш, несв.; доизда̀м, доиздадèш, мин. св. доизда̀дох, прич. мин. св. деят. доизда̀л, прич. мин. страд. доизда̀ден, св., прех. Издавам, публикувам нещо допълнително. След смъртта на уйча си доиздаде [Т. Панчев] речника на български език и с това тури венец на дългогодишните трудове на приснопаметния български филолог-лексикограф [Н. Геров]. БСб, 1912, кн. 2, 136.Оставих да доиздам тая добавка, ако условията на времето позволяват. Ст. Младенов, БТР I, 559. доиздавам се, доиздам се страд.