ДОИЗДЍРАМ, -аш, несв.; доиздера̀, -èш, мин. св. доиздра̀х, св., прех. Дера, издирам и това, което е останало да се дере, издирам нещо докрай, напълно, съвсем. Влязох и в другата гора, но не намерих нищо, само си доиздрах дрехите и ръцете. доиздирам се, доиздера се страд. и възвр.