ДОИЗДУ̀ХВАМ, -аш, несв.; доизду̀хам, -аш, св., прех. Издухвам и това, което е останало да се духа, издухвам нещо докрай. Вятърът май ще доиздуха праха от улиците. доиздухвам се, доиздухам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)