ДОИЗДЪ̀РПВАМ, -аш, несв.; доиздъ̀рпам, -аш, св., прех. Издърпвам и това, което е останало да се дърпа, издърпвам нещо докрай. доиздърпвам се, доиздърпам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)