ДОИЗЖЀНВАМ, -аш, несв.; доизжèня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Женя и тия, които са останали за женене, женя, изженвам всички докрай. Радвам се, че останах жив да доизженя децата си. доизженвам се, доизженя се страд.