ДОИЗЗЍЖДАМ, -аш, несв.; доиззѝдам, -аш, св., прех. Зидам, иззиждам и това, което е останало да се зида, иззиждам нещо докрай; дозиждам. И тъй, прие ме Евтимий за послушник. А по него време още доиззиждаха светата обител. Ем. Станев, А, 58. доиззиждам се, доиззидам се страд.