ДОИЗКА̀СТРЯМ, -яш, несв.; доизка̀стря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Кастря, изкастрям и това, което е останало да се кастри, изкастрям всичко докрай; докастрям, доокастрям. Вчера започнах да кастря дръвчетата, днеска ще ги доизкастря. доизкастрям се, доизкастря се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)