ДОИЗКЍТВАМ, -аш, несв.; доизкѝтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Китя, изкитвам и това, което е останало за китене, изкитвам всичко докрай. доизкитвам се, доизкитя се страд.

От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


Източник: Речник на българския език (онлайн)