ДОИЗКРОЯ̀ВАМ, -аш, несв.; доизкроя̀, -оѝш, мин. св. -оѝх, св., прех. Кроя, изкроявам и това, което е останало да се крои, изкроявам нещо докрай; докроявам. доизкроявам се, доизкроя се страд. Настланите тъкани най-напред се нарязват на блокове, а след това се доизкрояват на банциг с изострената му безконечна лента. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 22.