ДОИЗКУ̀ПВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизкупвам1 и от доизкупвам се; доизкупуване1.

ДОИЗКУ̀ПВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизкупвам2 и от доизкупвам се; доизкупуване2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)