ДОИЗКУПУ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизкупувам1 и от доизкупувам се; доизкупване1.

ДОИЗКУПУ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизкупувам2 и от доизкупувам се; доизкупване2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)