ДОИЗКЪ̀РТВАМ, -аш, несв.; доизкъ̀ртя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изкъртвам и това, което е останало да се кърти, изкъртвам нещо докрай; докъртвам. доизкъртвам се, доизкъртя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)