ДОИЗКЪ̀РШВАМ, -аш, несв.; доизкъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Кърша, изкършвам и това, което е останало да се кърши, изкършвам всичко докрай; докършвам. Доизкършихме клоните на дърветата. доизкършвам се, доизкърша се страд.
