ДОИЗЛЍВАМ, -аш, несв.; доизлèя, -èеш, мин. св. доизля̀х, прич. мин. св. деят. доизля̀л, -а, -о, мн. доизлèли, прич. мин. страд. доизля̀т, -а, -о, мн. доизлèти, св., прех. Изливам и това, което е останало да се излива, изливам нещо докрай. Боевете на хълма стихнаха. Сякаш казан от някаква гигантска висока пещ доизля последните си искрящи потоци огнена лава. П. Славински, ПЩ, 466. доизливам се, доизлея се страд. Дълго време траеха тия рискувани препусканици из улиците и около кръчмите, където се изпиваше много вино и, по стар юнашки обичай, чашите се доизливаха върху главите на конете. Й. Йовков, ПК, 60-61.
ДОИЗЛЍВАМ СЕ несв.; доизлея̀ се св., непрех. Изливам се докрай, напълно. Съдът се обърна и водата се доизля. ● Обр. И всичката ѝ скръб, която доскоро ридаеше под нейния лък, доизливаше се сега в тия облекчителни сълзи. Й. Йовков, Разк. I, 182.