ДОИЗЛИЧА̀ВАМ, -аш, несв.; доизлича̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изличавам и то- ва, което е останало да се изличава, изличавам нещо докрай. Върнахме се, за да доизличим следите от вчерашното си посещение на това място. доизличавам се, доизлича се страд.