ДОИЗМА̀ЧКВАМ, -аш, несв.; доизма̀чкам, -аш, св., прех. Измачквам нещо напълно, съвсем, докрай, измачквам и това, което е останало неизмачкано; домачквам. Не лягай с дрехите си, ще ги доизмачкаш. доизмачквам се, доизмачкам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)