ДОИЗМЍТАМ, -аш, несв.; доизмета̀, -èш, мин. св.доизмèтох, прич. мин. св. деят. доизмèл, прич. мин. страд. доизмèтен, св., прех. Мета, измитам и това, което е останало да се мете, измитам нещо докрай; домитам1. Който е започнал да мете двора, той трябва да го доизмете. доизмитам се, доизмета се страд.