ДОИЗО̀ПВАМ, -аш, несв.; доизо̀пна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. доизо̀пнат, св., прех. Изопвам докрай, напълно, съвсем, изопвам и това, което е останало да се изопва. Доизопвам въжетата, които се бяха поразхлабили. доизопвам се, доизопна се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)