ДОИЗОРА̀ВАМ, -аш, несв.; доизора̀, -èш, мин. св. -а̀х, св., прех. Изоравам и това, което е останало да се оре, изоравам нещо докрай; дооравам. Днес ще доизорем нивата и ще я засеем. доизоравам се, доизора се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)