ДОИЗО̀СТРЯМ, -яш, несв.; доизо̀стря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изострям докрай, изострям нещо още толкова, колкото е необходимо, за да се изостри напълно. Доизострям молива. Δ Доизострям отношенията си с някого. доизострям се, доизостря се страд.
ДОИЗО̀СТРЯМ СЕ несв.; доизо̀стря се св., непрех. Изострям се напълно, докрай, изострям се още, допълнително. От тогава отношенията ни се доизостриха.