ДОИЗПЛА̀КВАМ, -аш, несв.; доизпла̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. доизпла̀кнат, св., прех. 1. Плакна, изплаквам и това, което е останало да се плакне, изплаквам всичко докрай; доплаквам. Доизплакнах съдовете.

2. Плакна, изплаквам още, допълнително; доплаквам. Доизплакнах и твоите дрехи. доизплаквам се, доизплакна се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)