ДОИЗПУ̀ШВАМ, -аш, несв.; доизпу̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Пуша, изпушвам и това, което е останало да се пуши, изпушвам нещо или всичко докрай; допушвам. Излязох и доизпуших цигарата си навън. доизпушвам се, доизпуша се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)