ДОИЗРАЗЯ̀ВАМ, -аш, несв.; доизразя̀, -ѝш, мин. св. ѝх, св., прех. Изразявам и това, което е останало да се изрази, изразявам нещо докрай, напълно, съвсем. — Някога преди много години и аз също мечтаех за тия социални промени... Той помълча, като че ли търсеше думи да доизрази някаква мисъл. Кр. Велков, СБ, 28. доизразявам се, доизразя се страд.