ДОИЗРО̀НВАМ, -аш, несв.; доизро̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Роня, изронвам и това, което е останало да се рони, изронвам всичко докрай. Вълните доизрониха каквото беше останало от брега. доизронвам се, доизроня се страд.
