ДОИЗСТЪ̀РГВАМ, -аш, несв.; доизстъ̀ржа, -еш, мин. св. доизстъ̀ргах, св., прех. Стържа, изстъргвам и това, което е останало да се стърже, изстъргвам нещо докрай; достъргвам. При кацата със сиренето още се въртяха две-три бабички, които доизстъргваха дъното. К. Калчев, ЖП, 477. доизстъргвам се, доизстържа се страд.