ДОИЗСУ̀КВАМ, -аш, несв.; доизсу̀ча, -еш, мин. св. доизсу̀ках, св., прех. Изсуквам млякото докрай, изсуквам и това, което е останало за сукане. Издоихме кравата и пуснахме телето да доизсуче каквото е останало. доизсуквам се, доизсуча се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)