ДОИЗСУША̀ВАМ, -аш, несв.; доизсуша̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Суша, изсушавам и това, което е останало да се суши, изсушавам докрай; досушавам. доизсушавам се, доизсуша се страд. То [сеното] се приготовлява, като покосената трева се оставя да повехне, след което се доизсушава на сянка. Осн. сел. стоп. VIII кл., 99.