ДОИЗСЪ̀РБВАМ, -аш, несв.; доизсъ̀рбам, -аш, св., прех. Сърбам и това, което е останало да се сърба, изсърбвам докрай; досърбвам. Домакинът доизсърба кафето си без да откъсне острия си проницателен поглед от своя събеседник. Г. Караславов, ОХ IV, 561. Бързо доизсърбах супата и веднага станах от масата. доизсърбвам се, доизсърбам се страд.