ДОИЗТЍКВАМ, -аш, несв.; доизтѝкам, -аш, св., прех. Изтиквам напълно, докрай. Непознатият беше стигнал вече до вратата, когато двама души го хванаха и го доизтикаха. доизтиквам се, доизтикам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)