ДОИЗТЍЧАМ, -аш, несв.; доизтека̀, доизтечèш, мин. св. доизтèкох, доизтèче, прич. мин. св. деят. доизтèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех. За течност — тека, изтичам напълно, докрай. Голяма част от водата е изтекла и ако не поправим съда, ще доизтече и останалата.