ДОИЗТРЀБВАМ, -аш, несв.; доизтрèбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изтребвам и това, което е останало, изтребвам докрай. Много вълци избихме тази зима, но не можахме да ги доизтребим. доизтребвам се, доизтребя се страд.
