ДОИЗТРЕЗНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; доизтрезнèя, -èеш, мин. св. доизтрезня̀х, прич. мин. св. деят. доизтрезня̀л, -а, -о, мн. доизтрезнèли, св., непрех. Изтрезнявам напълно, докрай. Още не съм доизтрезнял от вчерашното пиене.