ДОИЗУЧА̀ВАМ, -аш, несв.; доизу̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Уча, изучавам нещо докрай, изучавам и това, което е останало за изучаване; доизучвам1. Отдавна съм започнал да изучавам тоя език, но дали някога ще го доизуча, не се знае. доизучавам се, доизуча се страд. Проблемът Лора — Яворов не бива да бъде отминат, без да се доизучи и дообясни. М. Кремен, РЯ, 21.