ДОИЗЧЍТАМ, -аш, несв.; доизчета̀, -èш, мин. св. доизчèтох, прич. мин. св. деят. доизчèл, св., прех. Чета, изчитам и това, което е останало да се чете, изчитам докрай; дочитам. Вечерта в хотела доизчетох повестта. П. Росен, СбАСЕП, 28. Владиков седна на стола, доизчете писмото. Ив. Вазов, Съч. VI, 80. доизчитам се, доизчета се страд.