ДОКА̀ЗАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от докажа като прил. За който има доказателства, за който няма съмнение; безспорен, несъмнен. Обаче някои проверяват багажите с такава безпардонност, сякаш пред тях стоят доказани мошеници, а не хора с достойнство. НК, 1970, бр. 52, 8. — Пуснете ме, моля ви се .. Деца имам! .. Не ме убивайте, другари! .. — Ние убиваме само доказани престъпници — каза му Камен. К. Ламбрев, СП, 383-384. Това са крушки „Осрам“. Съвсем пресни. Доказана трайност. Чудомир, Избр. пр, 77. Ако поместихме гореспоменатата дописка из Т. Мугуреле, ние направихме това, защото беше на- писана от един добре познат наш приятел и доказан патриот. НБ, 1876, бр. 17, 68.