ДОКА̀ЗАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от доказан. Пред съда младите подсъдими се разкайваха, молеха за прошка, .. При пълна доказаност на извършените престъпления съдът ги призна за виновни. ВН, 1960, бр. 2625, 2.
