ДОКАЗА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който има силата на доказателство, който служи за доказване на нещо. Ако се съберат в едно всички предположения и мисли на Хук за движението на планетите и притеглянето,.., ще срещнем почти всички главни изводи на „Началата“ на Нютон, само че изказани в неуверена и малко доказателна форма. Ив. Въжарова, ИН (превод), 123. „Моята теория е доказателна за мене .. не само защото се опровергават всички други, противоположни предположения, но и защото тя произтича от положителни и направо решаващи опити“. Ив. Въжарова, ИН (превод), 76.
— От рус. доказательный.