ДОКАЗУ̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който може да бъде доказан. Противоп. недоказуем. Правистите знаят, че едно деяние е толкова по-трудно доказуемо, колкото по-отдавна е било извършено. Н. Николов и др., СС, 98. Но докато писанията на мнозина са дело на литературно възсъздаване, то някои се заемат да обрисуват какъв би бил действителният живот на Марс и дори дават доводи за неговото доказуемо съществуване. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 211.