ДОКЛА̀ДНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Член на съда, който излагал обстоятелствата и същността на делото; докладчик. Кратък доклад на делото ся прави от члена на съда,.. След като обясни докладникът съществото на делото, допущат ся страните.. да представят устни обяснения. ВП, 23-24.


Източник: Речник на българския език (онлайн)