ДОКО̀ПЧВАМ, -аш, несв.; доко̀пча, -иш и -еш, мин. св. -их и -ах и доко̀пчам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Докопвам2. И без срам, / лъжци, плакахте ми над гроба! / Насмалко що се не дигнах / за носовете да докопча вас. Ив. Вазов, ИГП (превод), 137. Марийка ся уплаши и ся оттегли, но Герман в това время беше докопчил юздата на коня на господаря,.., като я теглеше ту насам, ту нататък с всичките си сили. М. Балабанов, ДБ (превод), 127. Той докопчил от комитета около 250 жълтици уж да събира чета, с които избяга в Сърбия. З. Стоянов, ЗБВ I, 175. докопчвам се, докопча се и докопчам се страд.
ДОКО̀ПЧВАМ СЕ несв.; доко̀пча се и доко̀пчам се св., непрех. Остар. и диал. Докопвам се. „Днес ще запретите богословско съчинение, утре философско, а в други ден ще се докопчите и до физиката“. С. Радев, ССБ II, 82.