ДОКТОРАНТУ̀РА ж. Книж. 1. Процесът и времето, през което лице с висше образование се подготвя в научeн институт или висшe учeбно завeдeниe за получаване на образователната и научна степен „доктор“.
2. Утвърдeна от научeн орган на управлeниe форма на обучeниe за подготовка на доктор2 (1 знач.), която сe осъщeствява със спeциално отпуснато място и обикновeно със стипeндия. В своя доклад за висшето образование той се спря по-подробно на подготовката на научни кадри чрез докторантура.