ДО̀КТОРОВ, -а, -о, мн. -и. Разг. Прил. от доктор1. — Валентин! Хубаво име, разбира се! — Шукри чукна чашката си о̀ докторовата. — Да е жив и здрав Валентин! — благослови Филев и вдигна чашката. Б. Несторов, АР, 247. А докторовата съдба беше още неизвестна и имаше място за надежда. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 55. Рустем седеше неподвижен, чужд на докторовите негодувания и мисли. Елин Пелин, Съч. II, 77.