ДОЛА̀КТА̀НКА ж. Диал. 1. Долактеник, долактанец, долактица, долакътник, долатанка. Той беше посредник между баща си и брат си. Изчака ги да седнат, да разкопчеят долактанките и да поотдъхнат. Й. Вълчев, СКН, 470. Върху ризата се облича къса до под пояса долактанка, наричана „менте“, от тъмносин или черен шаяк. Б. Божиков и др., ИО, 97.
2. Горна женска дреха, обикн. от бял тепан вълнен плат с ръкави до лактите.
— Други форми: д о л а̀ к т я̀ н к а, д о л а̀ х т è н к а и д ол а̀ х т я̀ н к а.