ДОЛА̀КЪТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. За ръкав — който стига до лакътя. Ръкавите били тесни долакътни и завършвали с волани от дантела. Б. Божиков и др., ИО, 47. Мъжката туника [на римляните] била също от прави четвъртити платове, но къса до бедрата. Тя имала малък преден отвор и право долакътно ръкавче. Б. Божиков и др., ИО, 21.